ДВЕ
В началото на 90-те години новоизпечен бизнесмен от Нова Загора взел под аренда язовир, зарибил го с шаранчета, продал рибата и спечелил добри пари. На следващата година повторил цикъла. Харесало му и на третата година решил да максимизира печалбата. Напълнил язовира с огромно количество зарибителен материал, обаче, рибата взела, че умряла - оказало се, че и трябвало жизнено пространство!?!
Нашият герой се отказал от рибовъдството и решил да се занимава с "вънкашна търговия". Отишъл в Одеса и подписал договор за съвместна дейност с накаква местна фирма - той ще купува и изпраща консерви, а те ще ги продават и после ще делят печалбата.
В България вложил всички останали пари в една влакова композиция с компоти от завод "Фрукто", Ямбол и я експедирал за Украйна. Минало време, но от партньора не получил никакви новини. Нашият отишъл в Одеса да си търси парите, но офисът на фирмата се оказал празен, защото бил помещение за временно отдаване под наем. За щастие, докато бил там предишния път и пътували с кола, неговият партньор се отбил до жилището на майка си и той запомнил къде се намира апартамента и. Намерил я, майката си била вкъщи и той и вдигнал скандал, че синът и го излъгал. Тя, обаче била възрастна жена, нищо не знаела и само вдигала рамене.
Върнал се нашият в България и след известно време пред неговата къща в Нова Загора спряла една лада с четири мутри в спортни костюми. Единият от тях излязъл от колата, поканил го да се разходят, прегърнал го през рамо и му казал на ухото: "Иван, ты - очень симпатичный парень! Моят шеф много те харесва! И да знаеш, че само затова си още жив! Но, той ми поръча да ти предам, че ако още веднъж си позволиш да дойдеш в Одеса да притесняваш майка му, аз ще трябва да те убия. Понял?" След което си заминали.
Вместо да се кротне, нашият изпратил в Одеса двама килъри, които да издирят партньора и съответно да си свършат работата. Там, обаче веднага ги прилапали и ги извели извън града в някаква местност със скали. Казали на единия: "Гледай сега какво ще се случи и се върни в България да разкажеш". Изправили другия пред скалата и го разстреляли с автомати. Свидетелят, когото оставили жив, спонтанно проявил обилна стомашно-чревна реакция. Тук няма как в едно кратко лирическо отклонение да не си представим отвращението, с което колегите са го изгледали и са си помислили: "Аматьор!"
Сега вече наш Иван се отказал да изпраща повече килъри в Украйна и тръгнал да търси друг начин да си върне парите. Намерил връзка и отишъл на среща с финансовия директор на "Мултигруп" където го попитал дали може някакси да уреди дългът на украинската фирма към него да се включи в държавния дълг на Украйна към България. Финансистът го изпратил със "ще видим", след което се скъсал от смях. Не само, че това искане било абсурдно, но Иван продължавал да се чуди защо украинците постъпили така; те все пак изглеждали много сериозна фирма - виждаш ли - в Одеса не само, че го развеждали с яхта в морето, но и всяка нощ му сервирали в хотелската стая две различни проститутки, като наблегнал на думите "ВСЯКА НОЩ - ДВЕ! РАЗЛИЧНИ!"
Нашият герой се отказал от рибовъдството и решил да се занимава с "вънкашна търговия". Отишъл в Одеса и подписал договор за съвместна дейност с накаква местна фирма - той ще купува и изпраща консерви, а те ще ги продават и после ще делят печалбата.
В България вложил всички останали пари в една влакова композиция с компоти от завод "Фрукто", Ямбол и я експедирал за Украйна. Минало време, но от партньора не получил никакви новини. Нашият отишъл в Одеса да си търси парите, но офисът на фирмата се оказал празен, защото бил помещение за временно отдаване под наем. За щастие, докато бил там предишния път и пътували с кола, неговият партньор се отбил до жилището на майка си и той запомнил къде се намира апартамента и. Намерил я, майката си била вкъщи и той и вдигнал скандал, че синът и го излъгал. Тя, обаче била възрастна жена, нищо не знаела и само вдигала рамене.
Върнал се нашият в България и след известно време пред неговата къща в Нова Загора спряла една лада с четири мутри в спортни костюми. Единият от тях излязъл от колата, поканил го да се разходят, прегърнал го през рамо и му казал на ухото: "Иван, ты - очень симпатичный парень! Моят шеф много те харесва! И да знаеш, че само затова си още жив! Но, той ми поръча да ти предам, че ако още веднъж си позволиш да дойдеш в Одеса да притесняваш майка му, аз ще трябва да те убия. Понял?" След което си заминали.
Вместо да се кротне, нашият изпратил в Одеса двама килъри, които да издирят партньора и съответно да си свършат работата. Там, обаче веднага ги прилапали и ги извели извън града в някаква местност със скали. Казали на единия: "Гледай сега какво ще се случи и се върни в България да разкажеш". Изправили другия пред скалата и го разстреляли с автомати. Свидетелят, когото оставили жив, спонтанно проявил обилна стомашно-чревна реакция. Тук няма как в едно кратко лирическо отклонение да не си представим отвращението, с което колегите са го изгледали и са си помислили: "Аматьор!"
Сега вече наш Иван се отказал да изпраща повече килъри в Украйна и тръгнал да търси друг начин да си върне парите. Намерил връзка и отишъл на среща с финансовия директор на "Мултигруп" където го попитал дали може някакси да уреди дългът на украинската фирма към него да се включи в държавния дълг на Украйна към България. Финансистът го изпратил със "ще видим", след което се скъсал от смях. Не само, че това искане било абсурдно, но Иван продължавал да се чуди защо украинците постъпили така; те все пак изглеждали много сериозна фирма - виждаш ли - в Одеса не само, че го развеждали с яхта в морето, но и всяка нощ му сервирали в хотелската стая две различни проститутки, като наблегнал на думите "ВСЯКА НОЩ - ДВЕ! РАЗЛИЧНИ!"
