РИСКОВЕТЕ НА ПРОФЕСИЯТА
В края на 70-те години една огромна японска фирма изигра ВТО "Техноимпорт" по начин, който никакак не можеше да се очаква от нея, защото напълно отговаряше на критериите за надежден предложител.
Става въпрос за покупка на една малка и една голяма турбини за водно-електрическа централа в Южна България. Офертната цена била някъде към 40 милиона долара - 10 милиона за малката и 30 милиона за голямата турбина. Преговорите се водели с два японски предложителя. От наша страна участвали само трима души - генерален, замгенерален директор и една "проверена" преводачка от английски.
Японските фирми водели кореспонденцията много интересно - след като едната давала някакъв рабат, другата незабавно предлагала по-голям, по своя инициатива. От наша страна нямало как да изтече информация; явно, че в Япония всяка фирма е имала информатор в другата. Нашите преговарящи много се радвали на това положение - фирмите си сваляли цените сами, а те само гледали и чакали да видят докъде ще стигнат. Твърдо стояли на своето контра-предложение - даваме 8 милиона за малката турбина, 22 за голямата и можем да подпишем договор за 30 милиона!
За приключване на преговорите пристигнал вицепрезидентът на тази фирма, която най-много се приближила до нашата цена. Нашите, обаче твърдо стояли на 30 милиона и не се съгласили на никакво повишаване. Японецът се оттеглил в парк-хотел "Москва" "за да мисли".
На другия ден се върнал и казал нещо в следния смисъл:
"Господа, 30 милиона представляват изключително ниска цена! Аз лично съм склонен да я приема, но 25% рабат е извън моите правомощия и ще трябва да я съгласувам с борда на директорите. Затова ще ви помоля да включим клауза за потвърждаване на договора и от наша страна. (*) Освен това ще се наложи да направя едни счетоводни прехвърляния между двата отделни завода от нашата група, които произвеждат турбините. За целта ще трябва да сключим два отделни договора с равни цени".
Нашите на момента решили, че няма проблем доставката да стане с два отделни договора щом общата цена е само 30 милиона и подписали два по 15. След това кантора №11 на "Техноимпорт" получила разрешения за внос и ги потвърдила.
Десет години по-късно замгенералният се напи на едно честване на 9-ти септември и ми разказа на ухо за този случай, като завърши така: "Мноого да внимаваш в нашата работа, защото никога не знаеш кой ще те ....Мамка му и жълтур! Потвърди само договора за малката турбина."
Десет години бяха мълчали с генералния и продължиха да мълчат до край, защото при такъв гаф кариерата им можеше да приключи.
Става въпрос за покупка на една малка и една голяма турбини за водно-електрическа централа в Южна България. Офертната цена била някъде към 40 милиона долара - 10 милиона за малката и 30 милиона за голямата турбина. Преговорите се водели с два японски предложителя. От наша страна участвали само трима души - генерален, замгенерален директор и една "проверена" преводачка от английски.
Японските фирми водели кореспонденцията много интересно - след като едната давала някакъв рабат, другата незабавно предлагала по-голям, по своя инициатива. От наша страна нямало как да изтече информация; явно, че в Япония всяка фирма е имала информатор в другата. Нашите преговарящи много се радвали на това положение - фирмите си сваляли цените сами, а те само гледали и чакали да видят докъде ще стигнат. Твърдо стояли на своето контра-предложение - даваме 8 милиона за малката турбина, 22 за голямата и можем да подпишем договор за 30 милиона!
За приключване на преговорите пристигнал вицепрезидентът на тази фирма, която най-много се приближила до нашата цена. Нашите, обаче твърдо стояли на 30 милиона и не се съгласили на никакво повишаване. Японецът се оттеглил в парк-хотел "Москва" "за да мисли".
На другия ден се върнал и казал нещо в следния смисъл:
"Господа, 30 милиона представляват изключително ниска цена! Аз лично съм склонен да я приема, но 25% рабат е извън моите правомощия и ще трябва да я съгласувам с борда на директорите. Затова ще ви помоля да включим клауза за потвърждаване на договора и от наша страна. (*) Освен това ще се наложи да направя едни счетоводни прехвърляния между двата отделни завода от нашата група, които произвеждат турбините. За целта ще трябва да сключим два отделни договора с равни цени".
Нашите на момента решили, че няма проблем доставката да стане с два отделни договора щом общата цена е само 30 милиона и подписали два по 15. След това кантора №11 на "Техноимпорт" получила разрешения за внос и ги потвърдила.
Десет години по-късно замгенералният се напи на едно честване на 9-ти септември и ми разказа на ухо за този случай, като завърши така: "Мноого да внимаваш в нашата работа, защото никога не знаеш кой ще те ....Мамка му и жълтур! Потвърди само договора за малката турбина."
Десет години бяха мълчали с генералния и продължиха да мълчат до край, защото при такъв гаф кариерата им можеше да приключи.
(*) Договорите тогава съдържаха стандартна заключителна клауза, че влизат в сила при потвърждение от Купувача след получаване на разрешение за внос от министерството на външната търговия.
