2. ТЕОРИЯ ЗА ЗАЩИТА ИНТЕРЕСИТЕ НА КУПУВАЧА
Целта на инвестицията е придобиване на оборудване, към което ще подаваме входящ материал, енергия и флуиди
и от което ще излиза продукт със споменатите ФП. Те се формулират в Приложение №1 към договора и гарантирането на тяхното доказване следва да бъде негова същина. Останалите клаузи – срок на доставка, начин на плащане, глоби за закъснение при експедицията и/или изпращане на техници за пуска, кой ще плаща за лекарствата им ако се разболеят в България, начин на предявяване на рекламации и т.н., представляват второ- и третостепенни условия, нарушаването на които практически не оказва влияние върху възвръщаемостта на инвестицията в дългосрочен план. Те са "пълнеж" на договора.
За да разберем доколко Продавачът е доказал ФГ (т.е. ФП), е логично договорът да съдържа някаква математическа формула, която да обхваща всички функционални параметри, да отчита тяхното относително значение и да произвежда един общ процент на изпълнение на договора. След това процентите на евентуално неизпълнение да се умножат по предвидените пеналии за всеки един процент неизпълнение и да се получи общата сума, която Продавачът трябва да върне на Купувача като глоба (пеналия). Може да предвидим също така, че при изпълнение под 90%, Купувачът може да развали договора, да си поиска парите обратно с лихва и да осъди родавача да демонтира и прибере обратно оборудването за своя сметка. Това е теорията - ясна и изпълнима в математическо отношение.
В България по времето на социализма производителността в час беше практически единственият критерий за оценка степента на изпълнение на договора и се използваше следната формула за изчисляване на пеналите:
Останалите функкионални параметри бяха пропускани, често се пропускат и сега. Затова, ако продуктът е непродаваем поради лошо качество, Купувачът е принудин да заведе дело в чужбина, където трябва да докаже понесените преки щети.
Много по-лесно би било степента на изпълнение на договора да се обвързана и с качеството на продукта и Купувачът да може безпроблемно да тегли пеналии от банковата гаранция за добро изпълнение. Това, обаче, не се прави не поради недомислие, а защото на практика е невъзможно.
По-нататък в този сайт обясняваме защо е така и че едно завеждане и евентуално спечелване на дело не може да компенсира изцяло понесените щети от Купувача. Много по-правилно е да избегнем такава ситуация въобще, като изберем надежден Продавач, който няма да провали пуска и съответно - инвестицията.
и от което ще излиза продукт със споменатите ФП. Те се формулират в Приложение №1 към договора и гарантирането на тяхното доказване следва да бъде негова същина. Останалите клаузи – срок на доставка, начин на плащане, глоби за закъснение при експедицията и/или изпращане на техници за пуска, кой ще плаща за лекарствата им ако се разболеят в България, начин на предявяване на рекламации и т.н., представляват второ- и третостепенни условия, нарушаването на които практически не оказва влияние върху възвръщаемостта на инвестицията в дългосрочен план. Те са "пълнеж" на договора.
За да разберем доколко Продавачът е доказал ФГ (т.е. ФП), е логично договорът да съдържа някаква математическа формула, която да обхваща всички функционални параметри, да отчита тяхното относително значение и да произвежда един общ процент на изпълнение на договора. След това процентите на евентуално неизпълнение да се умножат по предвидените пеналии за всеки един процент неизпълнение и да се получи общата сума, която Продавачът трябва да върне на Купувача като глоба (пеналия). Може да предвидим също така, че при изпълнение под 90%, Купувачът може да развали договора, да си поиска парите обратно с лихва и да осъди родавача да демонтира и прибере обратно оборудването за своя сметка. Това е теорията - ясна и изпълнима в математическо отношение.
В България по времето на социализма производителността в час беше практически единственият критерий за оценка степента на изпълнение на договора и се използваше следната формула за изчисляване на пеналите:
- При степен на доказване на договорената производителност между 99 и 95%, Купувачът може да наложи глоба от 1% от договорната цена за всеки един процент неизпълнение, т. е. 4,5 % неизпълнение = 4,5 % глоба.
- За частта на неизпълнение от 95 до 90%, Купувачът може на наложи глоба от 1,5% от цената за всеки един процент неизпълнение. Например, ако изпълнението е 92%, за първите 5 % ще изчисли само по един процент глоба, а за следващите 3% - по 1,5%. Общо: 5*1% + 3*1,5% = 9,5% глоба за общо неизпълнение от 8%. Евентуално може да се договори некумулативна формула, при която се смятат направо 8 х 1,5%=12% глоба.
- При изпълнение под 90% Купувачът може по свое усмотрение да наложи по-висока глоба или да развали договора, което води до демонтаж и връщане на машините за сметка на Продавача и възстановяване на платените суми с лихва. Това е най-многото, което Купувачът може да очаква от едно спечелено дело.
Останалите функкионални параметри бяха пропускани, често се пропускат и сега. Затова, ако продуктът е непродаваем поради лошо качество, Купувачът е принудин да заведе дело в чужбина, където трябва да докаже понесените преки щети.
Много по-лесно би било степента на изпълнение на договора да се обвързана и с качеството на продукта и Купувачът да може безпроблемно да тегли пеналии от банковата гаранция за добро изпълнение. Това, обаче, не се прави не поради недомислие, а защото на практика е невъзможно.
По-нататък в този сайт обясняваме защо е така и че едно завеждане и евентуално спечелване на дело не може да компенсира изцяло понесените щети от Купувача. Много по-правилно е да избегнем такава ситуация въобще, като изберем надежден Продавач, който няма да провали пуска и съответно - инвестицията.