ПЕНИ СЕ, НЕ ПЕНИ...
Твърд мокет
През 1982 г. в „Техноимпорт“ работих във вноса на машини за каучуковата промишленост. Директорът на завод „Латекс", гр. Бяла, беше получил планова валута в размер на 100 000 ДМ за внос на миксер, който трябваше да смесва естествен каучук с въздух за получаване на пяна за полагане под произвежданите от завода мокети. Така трябваше да започне производството на меки мокети.
Човекът беше един от корифеите на каучуковата промишленост. Беше си намерил проспекта за такъв миксер на една немска фирма. Предаде ми го и ме помоли да внеса машината.
Моя милост, обаче, реши да блесне, събра конкурентни оферти и установи, че немската машина струва 95 000 ДМ, а един производител от Италия предлагаше същия миксер за 50 000 ДМ.
Един ден директорът дойде в София за да провери как върви проекта и аз му заявих: "Другарю еди кой-си, Вие хубаво сте решили да купите немския миксер, но той струва 95 000 ДМ, но аз намерих италиански и за същите пари можем да купим два, така че Ви предлагам да купим от италианците!" И му показах лъскавия проспект на италианците.
Директорът ме изгледа с поглед, който помня до днес, помълча малко и накрая рече, „Ееех, другарю Тончев, купете италианските“ подписа оферата и си замина. Тогава с подписа си представителят на завода отговаряше за това - какво се купува, а подписът на вносителя за това - как се купува.
Бях млад служител, затова отидох при заместник-директора на кантората Христо С. и поисках съвет какъв договор да подпиша, защото тогава имахме различни бланки с типови договори – за покупка на резервни части, за единичини машини под 100 000 марки, за машини над 100 000 марки, за технологични линии и за комплектни обекти. Първият представляваше бланка от една страница, последният - текст от около 60 страници, в който се третираше дори въпросът кой ще плаща лекарствата на шеф-монтажниците, ако се разболеят по време престоя им в България. Христо ме попита за каква сума е договорът, казах – 90 000 ДМ. Той ми подаде бланка на договор за под 100 000 ДМ от една страничка със стандартни клаузи с многоточия за попълване – предмет, цена, срок на доставка, начин на плащане и гаранционен срок. Приложение №1: Офертата на фирмата. Функционални гаранции в договора имаше само една - производителност в час.
Подписахме договора с италианците за два миксера, те ги доставиха и изпратиха техник за пуска в гр. Бяла. По време на изпитанията нашите подавали латекс и сгъстен въздух в машината както е предвидено, бъркалката на миксера се въртяла, всички лампички на контролното табло си светели, двигателят бръмчал нормално и изобщо всички технически параметри отговаряли на договора. Имало само една подробност - от миксера не излизала пяна, а някаква боза, която почти не съдържала въздушни мехучета и не ставала за полагане под мокет. В моя договор, обаче, липсваше функционална гаранция за минимално съдържание на въздух в единица обем пяна, която да ни позволи да върнем миксерите обратно. Производителността в час била доказана, защото колкото килограма латекс подавали в миксера, толкова излизали. Пени се, не пени - машините трябвало да се приемат, защото в механично отношение работели нормално и производителността била доказана.
Италианците незабавно заявиха, че у тях в Италия миксерите работели нормално, но понеже ние в България сме внасяли некачествен латекс - нямало как да се получи добра пяна и си измиха ръцете.
Въпросът трябваше да се реши от съд. Логично, но нереално. Машината все пак произвеждаше нещо подобно на пяна, но не беше определено точно каква тя трябва да бъде. В договора липсваше арбитражна клауза, която да предвижда бързо и евтино решаване на спора от арбитражния съд към някоя търговско-промишлена палата. При това положение трябваше да се съдим в районния съд по местожителство на ответника в Италия, на три инстанции. Един съдебен процес щеше да се точи с години, да струва скъпо и да доведе до разгласяване на случая до горни инстанции. Затова директорът на „Латекс“ намери начин да потули случая като бракува двете машини още същата година, защото и той имаше вина, че ме беше послушал да подпише офертата. Така и не се внедриха в България меки мокети и днес, когато стъпя върху мокет, ме хваща срам.
-------------------------
Грешките:
Човекът беше един от корифеите на каучуковата промишленост. Беше си намерил проспекта за такъв миксер на една немска фирма. Предаде ми го и ме помоли да внеса машината.
Моя милост, обаче, реши да блесне, събра конкурентни оферти и установи, че немската машина струва 95 000 ДМ, а един производител от Италия предлагаше същия миксер за 50 000 ДМ.
Един ден директорът дойде в София за да провери как върви проекта и аз му заявих: "Другарю еди кой-си, Вие хубаво сте решили да купите немския миксер, но той струва 95 000 ДМ, но аз намерих италиански и за същите пари можем да купим два, така че Ви предлагам да купим от италианците!" И му показах лъскавия проспект на италианците.
Директорът ме изгледа с поглед, който помня до днес, помълча малко и накрая рече, „Ееех, другарю Тончев, купете италианските“ подписа оферата и си замина. Тогава с подписа си представителят на завода отговаряше за това - какво се купува, а подписът на вносителя за това - как се купува.
Бях млад служител, затова отидох при заместник-директора на кантората Христо С. и поисках съвет какъв договор да подпиша, защото тогава имахме различни бланки с типови договори – за покупка на резервни части, за единичини машини под 100 000 марки, за машини над 100 000 марки, за технологични линии и за комплектни обекти. Първият представляваше бланка от една страница, последният - текст от около 60 страници, в който се третираше дори въпросът кой ще плаща лекарствата на шеф-монтажниците, ако се разболеят по време престоя им в България. Христо ме попита за каква сума е договорът, казах – 90 000 ДМ. Той ми подаде бланка на договор за под 100 000 ДМ от една страничка със стандартни клаузи с многоточия за попълване – предмет, цена, срок на доставка, начин на плащане и гаранционен срок. Приложение №1: Офертата на фирмата. Функционални гаранции в договора имаше само една - производителност в час.
Подписахме договора с италианците за два миксера, те ги доставиха и изпратиха техник за пуска в гр. Бяла. По време на изпитанията нашите подавали латекс и сгъстен въздух в машината както е предвидено, бъркалката на миксера се въртяла, всички лампички на контролното табло си светели, двигателят бръмчал нормално и изобщо всички технически параметри отговаряли на договора. Имало само една подробност - от миксера не излизала пяна, а някаква боза, която почти не съдържала въздушни мехучета и не ставала за полагане под мокет. В моя договор, обаче, липсваше функционална гаранция за минимално съдържание на въздух в единица обем пяна, която да ни позволи да върнем миксерите обратно. Производителността в час била доказана, защото колкото килограма латекс подавали в миксера, толкова излизали. Пени се, не пени - машините трябвало да се приемат, защото в механично отношение работели нормално и производителността била доказана.
Италианците незабавно заявиха, че у тях в Италия миксерите работели нормално, но понеже ние в България сме внасяли некачествен латекс - нямало как да се получи добра пяна и си измиха ръцете.
Въпросът трябваше да се реши от съд. Логично, но нереално. Машината все пак произвеждаше нещо подобно на пяна, но не беше определено точно каква тя трябва да бъде. В договора липсваше арбитражна клауза, която да предвижда бързо и евтино решаване на спора от арбитражния съд към някоя търговско-промишлена палата. При това положение трябваше да се съдим в районния съд по местожителство на ответника в Италия, на три инстанции. Един съдебен процес щеше да се точи с години, да струва скъпо и да доведе до разгласяване на случая до горни инстанции. Затова директорът на „Латекс“ намери начин да потули случая като бракува двете машини още същата година, защото и той имаше вина, че ме беше послушал да подпише офертата. Така и не се внедриха в България меки мокети и днес, когато стъпя върху мокет, ме хваща срам.
-------------------------
Грешките:
- Пилотни изпитания - непроведени. Няма как да знаем как машината ще работи с нашия латекс.
- Функционална гаранция в договора за обем на пяната - не е предвидена.
- Липсва запечатана мостра от нашия латекс, с която бихме могли да докажем, че подаваме в миксера договореното качество.
- Арбитражна клауза - не е предвидена.
