ЗА БРАКА
През 1973 г. ВТП „Булгартабак“ внася английска линия за производство на цигари „Стюардеса“ и „БТ“, която включва заготовка и пакетиране на цигарите. На входа се подава нарязан тютюн, лепила, няколко вида хартия, картони, целофан, циперни ленти и пр., а на изхода се получават готови стекове, опаковани в целофан. Във функционалните гаранции бил предвиден макс. 5% брак. Затова в обема на доставка включили рециклираща машина, която да разкъсва петте процента дефектна продукция и да връща тютюна на входа на линията. Останалите материали нямало как да се използват.
През 1974 г. пуснали линията в експлоатация в старозагорската цигарена фабрика. При пусковите изпитания производителността се доказала, процентът брак - също, но установили, че покрай 5-те процента брак линията изхвърляла още 10% стандартни цигари и пакети, т.е. общо 15% от продукцията. Тъй като нямало никаква практическа възможност да се отдели за рециклиране само дефектното количество, ръководството на завода се видяло в чудо и започнало просто да праща отделеното количество в склада. След запълване на склада, започнали да пълнят игрището в заводската спортна зала.
През лятото на 1974 г. моя милост, като войник в Стара Загора, попадна в гарнизонния арест за 10 денонощия. Беше ме арестувал един комендант в центъра на града, който ми нареди сам да се явя преди 19:00 ч. в гарнизонния арест в поделението до фабрика "Загорка".
Лошото беше, че бях само в лятна парадна униформа, та не знаех как ще я карам нощно време - на арестантите не се полагат нито одеала, нито шинел - с каквито дрехи са те вкарали, с такива ще спиш. Представих си как ще зъзна гладен на дървен нар, затова по пътя си позволих да вляза в една закусвалня и да изгълтам набързо половин печено пиле за да натрупам масни резерви.
Пристигам в гарнизонния арест в 19:00 и виждам 6-7 души арестанти се разплули по пейките пред караулното помещение, където се намираше ареста и пушат с доволни физиономии. Един часови с автомат стърчи до тях прав да ги пази и гледа тъжно. "Яяя, още една бройка пристига!" - посреща ме един от арестантите - "Добре дошъл, вечерял ли си?" . "Не" - излъгвам аз, за всеки случай. "Ние сме яли, ама ти виж там отзад какво е останало!" Отивам отзад в караулното в един коридор и гледам остатъка от храната - една бака до половината пълна с червен сос и вътре обилно наситена с мръвки, въпреки, че арестантите вече бяха вечеряли, кой знае защо преди редовните войници; знаем, че по устав арестантите ядат последни. Донатъпквам се колкото мога и се връщам при другите пред караулното.
"Ама ти нямаш с какво да се завиеш през нощта!" - отбелязва онзи, който ме прати да ям и, без да си сваля краката от стола срещу него, подвиква на часовия - "Ей, чшш, я на новия колега да му се донесат две одеала!" След което измъква от джоба си един пакет цигари и му го подхвърля. Онзи с автомата ловко поема пакета и поръчва нещо на друг, който не е на пост. След малко ми носят две одеала. Възглавница нямах, та първата вечер спах върху фуражката си. На втората вечер ми донесоха и възглавница.
На другия ден сутринта, в качеството ми на новопостъпил арестант, ме пращат да донеса закуската. Дават ми и цели два стека цигари, завити във вестник и завързени с гумички, да ги занеса на готвача. Отивам в кухнята, където готвачът ме посреща въодушевено - "Ааа, за арестантите ли? Колко души сте днес?" "Осем" - казвам. Той хваща черпака и започва да рови в някаква голяма тава и да вади мръвки. Сутрин готвено не се полага, но явно ми сипваше бонус от снощното ядене - изважда една мръвка, оглежда внимателно я и връща обратно, изважда втора, оглежда я и отново я връща, изважда трета, оглежда я, одобрява я и ми я слага в баката. После ме затрупва със шпеков салам, масло и конфитюр, както си се полага за закуска, но в двойно количество. Сърдечно ми благодари за цигарите.
Връщам се при арестантите и питам "Абе вие откъде имате толкова цигари?" Те отвръщат - "Ще видиш!"
След царската закуска, в осем часа пристига един военен камион да ни кара на работа. Качваме се, камионът тръгва, но не забелязвам в каросерията никакви кирки, лопати или чукове; както можеше да се очаква, арестантите следва да копаят канали или да трошат камъни. Камионът, обаче, минава през града и ни кара в цигарената фарика.
Там работата ни беше да товарим в камион кашоните с петнайсетте процента изхвърлена продукция от линията и да ги изсипваме от другата страна на завода на пода на спортната им зала. Там имаше море от цигари, дълбоко буквално до кръста. От всеки 3 цигари само една беше дефектна. На тях не обръщахме внимание, а ровехме с лопатите за да намерим цели пакети. От всеки три пакета само един имаше сгънато крайче на опаковката, а другите два бяха напълно нормални. Това беше някакъв рай - излизахме навън да пушими цигара от цигара и там един техник от завода, който пушеше с нас, ни разказа историята с брака.
Във военния устав има една приятна подробност - арестантите задължително се хранят в поделението, вярно - след всички останали, но това за нас не се отнасяше. Затова по обед ни качваха на камиона и ни водеха обратно в гарнизонния арест, т.е. осигуряваше ни се два пъти на ден излизане от завода с пълни гащи с пакети "БТ" и "Стюардеса". Това количество щедро се разменяше с часовите в ареста и готвачите в кухята срещу разни благинки.
През тези десет дни никой арестант не почувства вътрешно желание да избяга. Напротив - това беше най-приятният период от двугодишния ми престой в казармата, както и първият ми контакт с проблемите на външната търговия.
Как е реагирал „Булгартабак“ на този проблем с брака – не ми е известно. За съжаление, след 10 дни ме освободиха и се върнах в поделението.
Тогава, а много често и сега, във всички договори функционалните гаранции за техническите параметри на оборудването се изчерпваха само с производителността в час. Например - 8% недостигната производителност - значи пеналии в размер на 8, максимум 12% от цената на линията. Това е еднократна глоба. Обаче, в продължение на следвашите 10-15 години, когато линията трябва да работи, тази по-малка производителност ще доведе до многократно по-големи пропуснати ползи.
При сключване на договора на никого не би му дошло на ум да напише във функционалните гаранции "Макс. 5 % брак, но с брака да не се изхвърля никаква нормална продукция", защото това се подразбира от самосебе си.
Да допуснем, че "Булгартабак" са завели дело срещу английската фирма. Линията не може да е била върната обратно заради някаква грешка в размера на брака. Евентуално наложената глоба в никакъв случай не е била достатъчна за да компенсира всички щети на Купувача. Това е типичен пример, че стигне ли се до съдебен процес, той винаги губи, независимо от изхода на делото. Затова е трявало да спазват процедурата за избор на надежден продавач - проучване на референтната листа, посещение на предишни клиенти, пилотни изпитания и т.н. Нулева серия не се купува.
През 1974 г. пуснали линията в експлоатация в старозагорската цигарена фабрика. При пусковите изпитания производителността се доказала, процентът брак - също, но установили, че покрай 5-те процента брак линията изхвърляла още 10% стандартни цигари и пакети, т.е. общо 15% от продукцията. Тъй като нямало никаква практическа възможност да се отдели за рециклиране само дефектното количество, ръководството на завода се видяло в чудо и започнало просто да праща отделеното количество в склада. След запълване на склада, започнали да пълнят игрището в заводската спортна зала.
През лятото на 1974 г. моя милост, като войник в Стара Загора, попадна в гарнизонния арест за 10 денонощия. Беше ме арестувал един комендант в центъра на града, който ми нареди сам да се явя преди 19:00 ч. в гарнизонния арест в поделението до фабрика "Загорка".
Лошото беше, че бях само в лятна парадна униформа, та не знаех как ще я карам нощно време - на арестантите не се полагат нито одеала, нито шинел - с каквито дрехи са те вкарали, с такива ще спиш. Представих си как ще зъзна гладен на дървен нар, затова по пътя си позволих да вляза в една закусвалня и да изгълтам набързо половин печено пиле за да натрупам масни резерви.
Пристигам в гарнизонния арест в 19:00 и виждам 6-7 души арестанти се разплули по пейките пред караулното помещение, където се намираше ареста и пушат с доволни физиономии. Един часови с автомат стърчи до тях прав да ги пази и гледа тъжно. "Яяя, още една бройка пристига!" - посреща ме един от арестантите - "Добре дошъл, вечерял ли си?" . "Не" - излъгвам аз, за всеки случай. "Ние сме яли, ама ти виж там отзад какво е останало!" Отивам отзад в караулното в един коридор и гледам остатъка от храната - една бака до половината пълна с червен сос и вътре обилно наситена с мръвки, въпреки, че арестантите вече бяха вечеряли, кой знае защо преди редовните войници; знаем, че по устав арестантите ядат последни. Донатъпквам се колкото мога и се връщам при другите пред караулното.
"Ама ти нямаш с какво да се завиеш през нощта!" - отбелязва онзи, който ме прати да ям и, без да си сваля краката от стола срещу него, подвиква на часовия - "Ей, чшш, я на новия колега да му се донесат две одеала!" След което измъква от джоба си един пакет цигари и му го подхвърля. Онзи с автомата ловко поема пакета и поръчва нещо на друг, който не е на пост. След малко ми носят две одеала. Възглавница нямах, та първата вечер спах върху фуражката си. На втората вечер ми донесоха и възглавница.
На другия ден сутринта, в качеството ми на новопостъпил арестант, ме пращат да донеса закуската. Дават ми и цели два стека цигари, завити във вестник и завързени с гумички, да ги занеса на готвача. Отивам в кухнята, където готвачът ме посреща въодушевено - "Ааа, за арестантите ли? Колко души сте днес?" "Осем" - казвам. Той хваща черпака и започва да рови в някаква голяма тава и да вади мръвки. Сутрин готвено не се полага, но явно ми сипваше бонус от снощното ядене - изважда една мръвка, оглежда внимателно я и връща обратно, изважда втора, оглежда я и отново я връща, изважда трета, оглежда я, одобрява я и ми я слага в баката. После ме затрупва със шпеков салам, масло и конфитюр, както си се полага за закуска, но в двойно количество. Сърдечно ми благодари за цигарите.
Връщам се при арестантите и питам "Абе вие откъде имате толкова цигари?" Те отвръщат - "Ще видиш!"
След царската закуска, в осем часа пристига един военен камион да ни кара на работа. Качваме се, камионът тръгва, но не забелязвам в каросерията никакви кирки, лопати или чукове; както можеше да се очаква, арестантите следва да копаят канали или да трошат камъни. Камионът, обаче, минава през града и ни кара в цигарената фарика.
Там работата ни беше да товарим в камион кашоните с петнайсетте процента изхвърлена продукция от линията и да ги изсипваме от другата страна на завода на пода на спортната им зала. Там имаше море от цигари, дълбоко буквално до кръста. От всеки 3 цигари само една беше дефектна. На тях не обръщахме внимание, а ровехме с лопатите за да намерим цели пакети. От всеки три пакета само един имаше сгънато крайче на опаковката, а другите два бяха напълно нормални. Това беше някакъв рай - излизахме навън да пушими цигара от цигара и там един техник от завода, който пушеше с нас, ни разказа историята с брака.
Във военния устав има една приятна подробност - арестантите задължително се хранят в поделението, вярно - след всички останали, но това за нас не се отнасяше. Затова по обед ни качваха на камиона и ни водеха обратно в гарнизонния арест, т.е. осигуряваше ни се два пъти на ден излизане от завода с пълни гащи с пакети "БТ" и "Стюардеса". Това количество щедро се разменяше с часовите в ареста и готвачите в кухята срещу разни благинки.
През тези десет дни никой арестант не почувства вътрешно желание да избяга. Напротив - това беше най-приятният период от двугодишния ми престой в казармата, както и първият ми контакт с проблемите на външната търговия.
Как е реагирал „Булгартабак“ на този проблем с брака – не ми е известно. За съжаление, след 10 дни ме освободиха и се върнах в поделението.
Тогава, а много често и сега, във всички договори функционалните гаранции за техническите параметри на оборудването се изчерпваха само с производителността в час. Например - 8% недостигната производителност - значи пеналии в размер на 8, максимум 12% от цената на линията. Това е еднократна глоба. Обаче, в продължение на следвашите 10-15 години, когато линията трябва да работи, тази по-малка производителност ще доведе до многократно по-големи пропуснати ползи.
При сключване на договора на никого не би му дошло на ум да напише във функционалните гаранции "Макс. 5 % брак, но с брака да не се изхвърля никаква нормална продукция", защото това се подразбира от самосебе си.
Да допуснем, че "Булгартабак" са завели дело срещу английската фирма. Линията не може да е била върната обратно заради някаква грешка в размера на брака. Евентуално наложената глоба в никакъв случай не е била достатъчна за да компенсира всички щети на Купувача. Това е типичен пример, че стигне ли се до съдебен процес, той винаги губи, независимо от изхода на делото. Затова е трявало да спазват процедурата за избор на надежден продавач - проучване на референтната листа, посещение на предишни клиенти, пилотни изпитания и т.н. Нулева серия не се купува.