ГУМЕНИ ГЛАВИ
През 1981 г. заводът за автомобилни гуми във Видин си урежда с Министерството на химията валута за доставка на смесител за каучук (бембер). Средствата тогава по план се отпускаха за усвояване в рамките на календарната годината, т.е. акредитивът можеше да бъде валиден само за експедиция преди края на годината.
В първото тримесечие на годината "Техноимпорт" сключва договор с водещия немски производител "Вернер & Флайдерер" от Щутгарт за доставка на бембера при договорна цена от 9 300 000 дойче марки (~ 4,65 милиона долара) и открива акредитив платим 90% при експедиция и 10 % при представяне на приемо-предавателен протокол, но не по-късно от 3 месеца след датата на последната доставка.
Преди края на 1981 г. бенефициетът експедира оборудването и усвоява 90% от акредитива срещу фактура за "Бембер за каучукови смеси по договор № .... " на цена 9,3 милиона ДМ. Банката плаща, защото фактурата и всички останали експедиционни документи отговарят на акредитивните условия.
След 3 месеца от доставката, през април 1982 г. Продавачът усвоява останалите 10% (930 000 ДМ) от акредитива с разрешение на водещия проекта от "Техноимпорт", защото заводът не само, че не е монтирал и пуснал оборудването в експлоатация 3 месеца след експедиция, но дори не е отварял касите. Нищо, че съгласно договора той е длъжен да ги отвори незабавно след получаването, да сравни съдържанието им с опаковъчния лист и евентуално да направи рекламация при установяване на липси.
В края на 1982 г. заводът отваря касите и установява, че двигателят на бембера липсва.
Банката всъщност е платила правомерно, защото във фактурата на Продавача за 90% по акредитива не е отбелязано, че бемберът е без двигател. Плащането на останалите 930 000 ДМ три месеца по-късно също е правилно, защото във фактурата на фирмата и в нареждането от "Техноимпорт" е вписано основание "изтичане на 3 месеца от датата на последната доставка". Няма нито писмена, нито устна информация, че машината е без двигател, нито заводът е сигнализирал за липсата.
Двигателят пристига като безплатна доставка срещу рекламация за недоставена стока едва в средата на 1983 г. след което оборудването се пуска в експлоатация в края на годината.
В 1984 г. директорът на завода пише писмо до ЦК на БКП, до Министерски съвет, до Министеството на химията и още няколко други инстанции, в което се оправдава, че не е успял да изпълни плана за 1983 г. за износ на автомобилни гуми по второ направление (към несоциалистически страни, срещу конвертируема валута) за 10 милиона долара, защото "Техноимпорт" бил "платил цялата сума без да има последна доставка, което дало възможност на немската фирма да саботира проекта, като достави двигателя с цели две години закъснение"! Текстът на писмото внушава, че заводът е можел да продаде автомобилни гуми за 10 милиона долара, стига немската фирма, в качеството и на империалистически враг, да не беше провалила проекта, в съучастие с "Техноимпорт".
През 1984 г. държавна сигурност арестува директорката на кантора №23 в "Техноимпорт", която е подписала договора и заедно с водещия проекта - нареждането до банката за усвояване на последната част от акредитива. Тя се оправдва, че нищо не знае, че нареждането за плащане на 930 000 ДМ е съставено, подписано и представено от моя милост като водещ проекта, а тя просто подписвала всичко, което и се подаде.
След известно време получих призовка да се явя в Главно следствено управление на ДС и със смразяваща любезност ми наредиха да обясня писмено, в рамките на 5 дни, защо съм платил последните 10% без да е имало последна доставка, с което съм нанесъл на народното стопанство щети от 10 милиона долара. След 5 денонощия писане и триене, успях да се оправдая с твърдението, че също като банките, външнотърговските организации не отговарят за съдържанието, а за формата на документите. След като никъде не пише, че няма двигател, и след като заводът не ни е съобщил за липсата, значи всичко е наред и може да се плаща.
После се разбра, че специалистите от завода при подписването на договора сбъркали и задали грешен волтаж на двигателя. След като "Техноимпорт" открил аредитива, малко преди експедицията в края на годината се сетили, че поръчаният от тях двигател трябва да се смени. Настояли да достави двигател с правилния волтаж и директорката на кантората го направила с телекс.
След съответната проверка, търговският директор на "Вернер и Флайдерер" се обажда по телефона и съобщава, че този двигател на "Сименс" е нестандартен и срокът на доставка е 2 години. (Двигателят наистина е голям като бъчва и се произвежда само по заявка). Обаче, акредитивът изтича след месец и пита "Какво да правим"?
Директорката на кантората съобразява ситуацията, че няма как да развали договора поради наша грешка в спецификацията, заводът ще загуби парите, а фирмата ще ни съди за произведена машина и неекспедирано оборудване по наша вина и ги съветва да усвоят акредитива без да отбележат във фактурата, че двигателят липсва, а да го доставят по късно безплатно срещу наша рекламация за недоставена стока. За този разговор, обаче, тя не ме беше уведомила и след три месеца подписах нареждането за плащане на последните 10%, което тя преподписа отново без да ме информира, че двигателят не е доставен. Явно беше решила, че "Вернер и Флайдерер" не е виновна за грешката на завода и няма защо да се отлага последното плащане. Освен това няма никакво писмено основание Купувачът да задържа последното плащане след изтичане на 3 месеца от последната доставка.
Две години по-късно двигателят пристигна по рекламация за недоставена стока, след което заводът струпа цялата вина за пропуснати ползи от експорт на гуми върху "Техноимпорт".
Възниква въпросът кой е виновен - заводът, че е сбъркал спецификацията на машината, "Техноимпорт" - че е разрешил усвояване на акредитива или системата, която не позволяваше удължаване на акредитиви за следващата планова година.
Ако "Техноимпорт" беше наредил на фирмата просто да експедира заявената машина съгласно договора, след отваряне на касите щеше да бъде загубено същото време за покупка и доставка на втори двигател с правилна спецификация, но освен пропуснатите ползи, заводът щеше да притежава още един огромен, скъпо платен и непотребен двигател. Директорката на кантората всъщност беше съобразила как да се излезе от ситуацията с грешката на завода при минимални щети.
В крайна сметка, обаче точно нея пратиха в затвора, а не директора на завода.
В първото тримесечие на годината "Техноимпорт" сключва договор с водещия немски производител "Вернер & Флайдерер" от Щутгарт за доставка на бембера при договорна цена от 9 300 000 дойче марки (~ 4,65 милиона долара) и открива акредитив платим 90% при експедиция и 10 % при представяне на приемо-предавателен протокол, но не по-късно от 3 месеца след датата на последната доставка.
Преди края на 1981 г. бенефициетът експедира оборудването и усвоява 90% от акредитива срещу фактура за "Бембер за каучукови смеси по договор № .... " на цена 9,3 милиона ДМ. Банката плаща, защото фактурата и всички останали експедиционни документи отговарят на акредитивните условия.
След 3 месеца от доставката, през април 1982 г. Продавачът усвоява останалите 10% (930 000 ДМ) от акредитива с разрешение на водещия проекта от "Техноимпорт", защото заводът не само, че не е монтирал и пуснал оборудването в експлоатация 3 месеца след експедиция, но дори не е отварял касите. Нищо, че съгласно договора той е длъжен да ги отвори незабавно след получаването, да сравни съдържанието им с опаковъчния лист и евентуално да направи рекламация при установяване на липси.
В края на 1982 г. заводът отваря касите и установява, че двигателят на бембера липсва.
Банката всъщност е платила правомерно, защото във фактурата на Продавача за 90% по акредитива не е отбелязано, че бемберът е без двигател. Плащането на останалите 930 000 ДМ три месеца по-късно също е правилно, защото във фактурата на фирмата и в нареждането от "Техноимпорт" е вписано основание "изтичане на 3 месеца от датата на последната доставка". Няма нито писмена, нито устна информация, че машината е без двигател, нито заводът е сигнализирал за липсата.
Двигателят пристига като безплатна доставка срещу рекламация за недоставена стока едва в средата на 1983 г. след което оборудването се пуска в експлоатация в края на годината.
В 1984 г. директорът на завода пише писмо до ЦК на БКП, до Министерски съвет, до Министеството на химията и още няколко други инстанции, в което се оправдава, че не е успял да изпълни плана за 1983 г. за износ на автомобилни гуми по второ направление (към несоциалистически страни, срещу конвертируема валута) за 10 милиона долара, защото "Техноимпорт" бил "платил цялата сума без да има последна доставка, което дало възможност на немската фирма да саботира проекта, като достави двигателя с цели две години закъснение"! Текстът на писмото внушава, че заводът е можел да продаде автомобилни гуми за 10 милиона долара, стига немската фирма, в качеството и на империалистически враг, да не беше провалила проекта, в съучастие с "Техноимпорт".
През 1984 г. държавна сигурност арестува директорката на кантора №23 в "Техноимпорт", която е подписала договора и заедно с водещия проекта - нареждането до банката за усвояване на последната част от акредитива. Тя се оправдва, че нищо не знае, че нареждането за плащане на 930 000 ДМ е съставено, подписано и представено от моя милост като водещ проекта, а тя просто подписвала всичко, което и се подаде.
След известно време получих призовка да се явя в Главно следствено управление на ДС и със смразяваща любезност ми наредиха да обясня писмено, в рамките на 5 дни, защо съм платил последните 10% без да е имало последна доставка, с което съм нанесъл на народното стопанство щети от 10 милиона долара. След 5 денонощия писане и триене, успях да се оправдая с твърдението, че също като банките, външнотърговските организации не отговарят за съдържанието, а за формата на документите. След като никъде не пише, че няма двигател, и след като заводът не ни е съобщил за липсата, значи всичко е наред и може да се плаща.
После се разбра, че специалистите от завода при подписването на договора сбъркали и задали грешен волтаж на двигателя. След като "Техноимпорт" открил аредитива, малко преди експедицията в края на годината се сетили, че поръчаният от тях двигател трябва да се смени. Настояли да достави двигател с правилния волтаж и директорката на кантората го направила с телекс.
След съответната проверка, търговският директор на "Вернер и Флайдерер" се обажда по телефона и съобщава, че този двигател на "Сименс" е нестандартен и срокът на доставка е 2 години. (Двигателят наистина е голям като бъчва и се произвежда само по заявка). Обаче, акредитивът изтича след месец и пита "Какво да правим"?
Директорката на кантората съобразява ситуацията, че няма как да развали договора поради наша грешка в спецификацията, заводът ще загуби парите, а фирмата ще ни съди за произведена машина и неекспедирано оборудване по наша вина и ги съветва да усвоят акредитива без да отбележат във фактурата, че двигателят липсва, а да го доставят по късно безплатно срещу наша рекламация за недоставена стока. За този разговор, обаче, тя не ме беше уведомила и след три месеца подписах нареждането за плащане на последните 10%, което тя преподписа отново без да ме информира, че двигателят не е доставен. Явно беше решила, че "Вернер и Флайдерер" не е виновна за грешката на завода и няма защо да се отлага последното плащане. Освен това няма никакво писмено основание Купувачът да задържа последното плащане след изтичане на 3 месеца от последната доставка.
Две години по-късно двигателят пристигна по рекламация за недоставена стока, след което заводът струпа цялата вина за пропуснати ползи от експорт на гуми върху "Техноимпорт".
Възниква въпросът кой е виновен - заводът, че е сбъркал спецификацията на машината, "Техноимпорт" - че е разрешил усвояване на акредитива или системата, която не позволяваше удължаване на акредитиви за следващата планова година.
Ако "Техноимпорт" беше наредил на фирмата просто да експедира заявената машина съгласно договора, след отваряне на касите щеше да бъде загубено същото време за покупка и доставка на втори двигател с правилна спецификация, но освен пропуснатите ползи, заводът щеше да притежава още един огромен, скъпо платен и непотребен двигател. Директорката на кантората всъщност беше съобразила как да се излезе от ситуацията с грешката на завода при минимални щети.
В крайна сметка, обаче точно нея пратиха в затвора, а не директора на завода.