3. ПРАКТИКА ПРИ ЗАЩИТАТА ИНТЕРЕСИТЕ НА КУПУВАЧА
Основен проблем при защитата на интересите на Купувача е практическата невъзможност за конкретно формулиране отговорността на Продавача при недоказване на ФП. Такава възможност съществува само в учебниците, но теорията е неприложима.
Страните включват във формулата за изчисление на пеналиите само параметъра "производителност в час" (П), защото тя е лесно измерима. Обаче, другите функционални параметри - качеството на продукта (К), нормите на потребление (Н) процентът брак (Б), Надеждност (Н), Ремонтнопригодност (Р) и др. не се включват в никакви практически формули. Единствените формули в договора за начисляване на пеналии се отнасят до:
Всеки опит от страна на Купувача да вкара най-важните функционални параметри във формула за изпълнение на договора винаги е предизвиквал категоричен отказ от страна на Продавача. В най-добрия случай той приема тези параметри в договора да се отбележат със знака (G), т.е. - "гаранционен", но нито ще ги включи във формула, нито ще допусне някъде другаде в текста да се уреди въпроса за конкретната му отговорност при непостигане на тези параметри. Те винаги остават неуредени в юридическо отношение и страните (търговците) се надяват, че няма да има проблем при пуска. Ако такива възникнат - юристите да се оправят!
Пример
В договор за доставка на мелница за семе са определени следните ФП:
Резултат от пусковите изпитания
На практика договорът е определил с точност отговорността на Продавача при изпълнение на по-маловажната част от неговите задължения, описани в зеленото поле. Вдясно е посочено как се гарантира плащането на компенсацията. Ако не е изпълнено някое от по-важните му задължения, изброени в червеното поле, Купувачът трябва да търси компенсация по съдебен ред. Обаче, задачата на неговите юристи в този случай е изключително трудна, понеже отговорността на Продавача по нито едно от тези задължения не е дефинирана конкретно.
Тя не е дефинирана, защото качеството на продукцията представлява съвкупност от множество вторични параметри, изразени в различни мерни единици. Договорът не е определил относителното им значение при израждането на параметъра "качество". Фактичести, съдът е поставен в ситуация да остойности значението на този параметър за степента на изпълнение на договора - нещо, което самите страни по договора не са успели да направят.
Страните включват във формулата за изчисление на пеналиите само параметъра "производителност в час" (П), защото тя е лесно измерима. Обаче, другите функционални параметри - качеството на продукта (К), нормите на потребление (Н) процентът брак (Б), Надеждност (Н), Ремонтнопригодност (Р) и др. не се включват в никакви практически формули. Единствените формули в договора за начисляване на пеналии се отнасят до:
- закъснение с експедицията и
- недоказване на производителността
Всеки опит от страна на Купувача да вкара най-важните функционални параметри във формула за изпълнение на договора винаги е предизвиквал категоричен отказ от страна на Продавача. В най-добрия случай той приема тези параметри в договора да се отбележат със знака (G), т.е. - "гаранционен", но нито ще ги включи във формула, нито ще допусне някъде другаде в текста да се уреди въпроса за конкретната му отговорност при непостигане на тези параметри. Те винаги остават неуредени в юридическо отношение и страните (търговците) се надяват, че няма да има проблем при пуска. Ако такива възникнат - юристите да се оправят!
Пример
В договор за доставка на мелница за семе са определени следните ФП:
- Входящ материал: Семена от горчица с диам. 3 мм. Температура на подаване: 15 °C.
- Изходящ продукт: брашно с размер на частиците 99%<60 мкм. (G) Цвят - светло-жълт. (G) Температура: <40 °C. (G)
- Производителност: 1000 кг/ч. (G)
- Потребление на сгъстен въздух: <100 м3/ч.
- Потребление на ел. енергия: 50 кВ.
Резултат от пусковите изпитания
- Входящ материал: Качество и дебит на подаване: според договора.
- Производителност на линията: 950 кг/ч. (вместо 1000).
- Качество на продукта: брашно с размер на частиците 99%<90 мкм., вместо 60. Температура: <60 °C., вместо 40. Цвят - тъмно-жълт, вместо светло-жълт, защото повишената температура на смилане го е променила.
- Потребление на сгъстен въздух: не е измерено, защото няма как
- Цялостната конструкция на инсталацията затруднява достъпа за ремонт към определени сектори, но от това не произтичат никакви санкции за Продавача
Заключение: Производителността е доказана с 5% по-малко, т.е. Купувачът може да изтегли 5-8% еднократна глоба от банковата гаранция за добро изпълнение. Но продуктът не може да се продава по прогнозната си цена. Инвестицията е провалена.
На практика договорът е определил с точност отговорността на Продавача при изпълнение на по-маловажната част от неговите задължения, описани в зеленото поле. Вдясно е посочено как се гарантира плащането на компенсацията. Ако не е изпълнено някое от по-важните му задължения, изброени в червеното поле, Купувачът трябва да търси компенсация по съдебен ред. Обаче, задачата на неговите юристи в този случай е изключително трудна, понеже отговорността на Продавача по нито едно от тези задължения не е дефинирана конкретно.
Тя не е дефинирана, защото качеството на продукцията представлява съвкупност от множество вторични параметри, изразени в различни мерни единици. Договорът не е определил относителното им значение при израждането на параметъра "качество". Фактичести, съдът е поставен в ситуация да остойности значението на този параметър за степента на изпълнение на договора - нещо, което самите страни по договора не са успели да направят.
Горната схема показва, че отговорността на Продавача по отношение на най-важните ФП, изброени в черевеното поле, не е определена конкретно, не е обвързана с банкови гаранции и се решава от съд.
При липсата на точни определения, съдебното решение на практика е компромисно. Компромисното решение по дефиниция ощетява Купувача.
Следователно, Купувачът трябва да води проекта по някакъв ред (метод) за да избере достатъчно надежден Продавач, което ще сведе до минимум риска от стигане до съд.
При липсата на точни определения, съдебното решение на практика е компромисно. Компромисното решение по дефиниция ощетява Купувача.
Следователно, Купувачът трябва да води проекта по някакъв ред (метод) за да избере достатъчно надежден Продавач, което ще сведе до минимум риска от стигане до съд.