МЪГЛА
В средата на 80-те години "Техноимпорт" сключи договор за доставка на линия за производство на инфузионни разтвори с френската фирма "АФСЕЙКА" за един български фармацевтичен завод. Наименованието на френската фирма представляваше съкращение, което означава "Френска асоциация на строителите на машини за козметичната и хранително-вкусовата промишленост". Фирмата се представляваше в България от един българин, който живееше във Франция и по някакъв начин имаше право да посещава страната без проблеми. В преговорите участваше и сестра му, която се занимавала с отглеждане на коне.
Инфузионните разтвори са животоспасяващи препарати, които се вливат интравенозно в пациент в критично състояние. Те са стерилни, защото ако вкараме бактерии в тялото на човек, който бере душа, това ще го убие на място.
Инфузионните разтвори са животоспасяващи препарати, които се вливат интравенозно в пациент в критично състояние. Те са стерилни, защото ако вкараме бактерии в тялото на човек, който бере душа, това ще го убие на място.
В 70-те години те се произвеждаха в пластмасови флакони по традиционна технология. Тя включва пълнене в готови пластмасови флакони, затваряне, стерилизиране в автоклави, междинно карантинно складиране, визуална проверка на флаконите и опаковане в кутии и палети. Целта на междинното складиране е да се изчакат 14 дни, през които евентуално наличните бактерии във флакона да се размножат достатъчно за да потъмнее разтворът. След това всички флакони минават на конвейер пред увеличителен екран с лампа зад него. Този с тъмна течност вътре се вижда добре и операторът го изхвърля.
Швейцарската конкурентна фирма "Ромелаг", която е световен лидер в тази област, беше предложила за 3 милиона дойче марки иновативна технология за пълнене в пластмасови пликове. При нея разтворите се пълнят още в бластавтомата по време на издуването на плика чрез пълначна игла, която е вложена в матрицата. Там температурата е достатъчно висока за да се осигури стерилност, а пликът излиза от матрицата запечатан. Разтворът няма как да не е стерилен, затова няма нужда от карантиниране.
Директорът на завода посетил АФСЕЙКА във Франция, където бил посрещнат изключително добре; дори го водили в Moulin rouge. После написал в доклада си, че фирмата действително няма опит в производство на фармацевтично оборудване и в пълненето на инфузионни разгвори, но все пак произвежда подобни линиии за пълнене на течни храни в пластмасови факони и изглежда достатъчно стабилна за да и се гласува доверие.
Директорът на завода посетил АФСЕЙКА във Франция, където бил посрещнат изключително добре; дори го водили в Moulin rouge. После написал в доклада си, че фирмата действително няма опит в производство на фармацевтично оборудване и в пълненето на инфузионни разгвори, но все пак произвежда подобни линиии за пълнене на течни храни в пластмасови факони и изглежда достатъчно стабилна за да и се гласува доверие.
Договорите за внос тогава се подписваха от директора на завода и от проектния ръководител във външнотърговската организация. Първият отговаряше за това какво се купува, а вторият - как се купува. На основа на доклада на директора на завода, "Техноимпорт" елиминира "Ромелаг" и подписа договор при три пъти по-ниска цена с "АФСЕЙКА" - за един милион дойче марки. За да се постигне тази ниска цена гореспоменатата сестра предожила по време на преговорите оборудването за междинно каратиниране да отпадне, понеже в доставката все пак била включена машина за визуална проверка пред екран. Непонятно защо директорът на завода се съгласил; все пак един заразен флакон потъмнява едва когато се развият бактериите след 14 дни и няма никакъв смисъл да се наблюдава веднага след пълнене.
Пуснали линията в експлоатация без проблеми и флаконите се разпределили по болниците. Там на самите болнични легла незабавно след вливане починали девет пациента, включително три родилки. Заводът спрял линията, случаят бил незабавно засекретен, доставените партитиди били иззети и започнало разследване. Установило се, че оборудването за карантиниране на флаконите е отпаднало за да се намали цената. Самите флакони имали някаква дребна технологична издатина на дъното, където стената била естествено малко по-тънка. Обаче, някои флакони били дефектни - тази издатина била толкова тънка, че при движението по конвейера се пробивала незабележимо и оттам съдържанието се заразявало. При визуалната проверка в завода един заразен флакон бил бистър, но в болницата вече е потъмнял. Там инфузионни разтвори се вливали и нощно време от преуморени медицински сестри, които не забелязвали това.
Нямало как да осъдят директора на завода, защото той междувременно се издигнал до първи секретар на партията в града. Случаят бил потулен.
След перестройката, в началото на 90-те години, той основал "работническо-менаджерско дружество" и кандидатствал да приватизира завода. Не успял, защото един ден, връщайки се с жена си от вилата, вдигнал с жигулата висока скорост в гъста мъгла и се блъснал във винкелния парапет на един малък мост преди града.
Местните зли езици донесоха, че парапетът на моста действително бил силно изкривен, но жигулата се оттървала само с леко вдлъбнат ръб на десния калник и счупен фар. Обаче, двата тр.па вътре никак не изглеждали съответно на удара. Явно килърът е бил от евтините и не се е сетил, че когато удариш жигула в парапет, чупиш парапета, а не жигулата.
Случаят също потъна в мъглата. Заводът беше приватизиран от правилния човек и препродаден на виден чуждестранен инвеститор.
Пуснали линията в експлоатация без проблеми и флаконите се разпределили по болниците. Там на самите болнични легла незабавно след вливане починали девет пациента, включително три родилки. Заводът спрял линията, случаят бил незабавно засекретен, доставените партитиди били иззети и започнало разследване. Установило се, че оборудването за карантиниране на флаконите е отпаднало за да се намали цената. Самите флакони имали някаква дребна технологична издатина на дъното, където стената била естествено малко по-тънка. Обаче, някои флакони били дефектни - тази издатина била толкова тънка, че при движението по конвейера се пробивала незабележимо и оттам съдържанието се заразявало. При визуалната проверка в завода един заразен флакон бил бистър, но в болницата вече е потъмнял. Там инфузионни разтвори се вливали и нощно време от преуморени медицински сестри, които не забелязвали това.
Нямало как да осъдят директора на завода, защото той междувременно се издигнал до първи секретар на партията в града. Случаят бил потулен.
След перестройката, в началото на 90-те години, той основал "работническо-менаджерско дружество" и кандидатствал да приватизира завода. Не успял, защото един ден, връщайки се с жена си от вилата, вдигнал с жигулата висока скорост в гъста мъгла и се блъснал във винкелния парапет на един малък мост преди града.
Местните зли езици донесоха, че парапетът на моста действително бил силно изкривен, но жигулата се оттървала само с леко вдлъбнат ръб на десния калник и счупен фар. Обаче, двата тр.па вътре никак не изглеждали съответно на удара. Явно килърът е бил от евтините и не се е сетил, че когато удариш жигула в парапет, чупиш парапета, а не жигулата.
Случаят също потъна в мъглата. Заводът беше приватизиран от правилния човек и препродаден на виден чуждестранен инвеститор.