ПЕНИ СЕ, НЕ ПЕНИ...
През 1982 г. в „Техноимпорт“ отговарях за вноса на машини за каучуковата промишленост. Директорът на „Латекс", гр. Бяла, беше получил планова валута в размер на 100 000 ДМ за внос на миксер, който трябваше да смесва естествен каучук с въздух за получаване на пяна за полагане под произвежданите от завода мокети.
Човекът беше един от корифеите на каучуковата промишленост. Беше си намерил проспекта за такъв миксер на една реномирана немска фирма. Предаде ми проспекта и ме помоли да внеса машината.
Моя милост, обаче, реши да блесне, събра конкурентни оферти и установи, че немската машина струваше 95 000 ДМ, а един производител от Италия предлагаше същия миксер за 50 000 ДМ.
Един ден директорът дойде в София за да провери как върви проекта и аз му казах "Другарю еди кой-си, Вие хубаво сте решили да купите немския миксер, но той струва 95 000 ДМ, но аз намерих италиански и за същите пари можем да купим два, така че Ви предлагам да купим от италианците!". И му показвам лъскавия проспект на производителя.
Директорът ме изгледа с поглед, който помня и до днес, помълча малко и накрая рече, „Ееех, другарю Тончев, купете италианските“ подписа оферата и си замина. Тогава с подписа си представителят на завода отговаряше за това - какво се купува, а подписът на вносителя за това - как се купува.
Отивам при заместник-директора на кантората Христо С. и искам съвет какъв договор да подпиша, защото тогава имахме типови договори – за покупка на резервни части, за единичини машини под 100 000 марки, за машини над 100 000 марки, за технологични линии и за комплектни обекти. Първият се състоеше от една страница, последният - от около 60. Той ме пита – за каква сума е договорът, казвам – 50 000 ДМ. Той ми дава бланка на договор под 100 000 ДМ от една страничка със стандартни клаузи с многоточия за попълване – предмет, цена, срок на доставка, начин на плащане и гаранционен срок. Приложение №1: Офертата на фирмата. Функицонални гаранции в нея няма, само производителност в час.
Подписваме договора с италианците за две машини, те доставят миксерите и изпращат техник за пуска. По време на изпитанията нашите подават латекс и сгъстен въздух в машината както е предвидено, бъркалката на машината се върти, всички лампички светят, двигателят бръмчи нормално и изобщо всички технически параметри отговарят на договора. Има само един проблем - от миксера не излиза пяна, а някаква боза, която почти не съдържа въздушни мехучета и не става за полагане под мокет. В моя договор, обаче, липсва функционална гаранция за минимално съдържание на въздух в единица обем пяна, която да ни позволи да върнем миксера обратно. Производителността в час не е проблем, защото колкото вкарваш в миксера като тегло, толкова излиза. Пени се, не пени - машините трябва да се приемат, защото в механично отношение работят много добре.
Италианците незабавно заявиха, че у тях в Италия миксерите работели нормално, но понеже ние в България сме внасяли некачествен латекс - нямало как да се получи добра пяна и си измиха ръцете.
Въпросът трябваше да се реши от съд. Логично, но нереално. В договора нямаше арбитражна клауза, която да предвижда бързо и евтино решаване на спора от арбитражния съд към някоя търговско-промишлена палата. При това положение трябваше се съдим в районния съд по местожителство на ответника в Италия, на три инстанции. Един съдебен процес щеше да да трае години, да струва скъпо и да доведе до разгласяване на случая до горни инстанции. Затова, както обикновено, директорът на „Латекс“ намери начин да потули случая като бракува двете машини още същата година, защото и той имаше вина, че ме беше послушал и подписал офертата. Така и не се внедриха в България меки мокети и днес, като видя мокет, ме хваща срам.
-------------------------
Грешките:
Човекът беше един от корифеите на каучуковата промишленост. Беше си намерил проспекта за такъв миксер на една реномирана немска фирма. Предаде ми проспекта и ме помоли да внеса машината.
Моя милост, обаче, реши да блесне, събра конкурентни оферти и установи, че немската машина струваше 95 000 ДМ, а един производител от Италия предлагаше същия миксер за 50 000 ДМ.
Един ден директорът дойде в София за да провери как върви проекта и аз му казах "Другарю еди кой-си, Вие хубаво сте решили да купите немския миксер, но той струва 95 000 ДМ, но аз намерих италиански и за същите пари можем да купим два, така че Ви предлагам да купим от италианците!". И му показвам лъскавия проспект на производителя.
Директорът ме изгледа с поглед, който помня и до днес, помълча малко и накрая рече, „Ееех, другарю Тончев, купете италианските“ подписа оферата и си замина. Тогава с подписа си представителят на завода отговаряше за това - какво се купува, а подписът на вносителя за това - как се купува.
Отивам при заместник-директора на кантората Христо С. и искам съвет какъв договор да подпиша, защото тогава имахме типови договори – за покупка на резервни части, за единичини машини под 100 000 марки, за машини над 100 000 марки, за технологични линии и за комплектни обекти. Първият се състоеше от една страница, последният - от около 60. Той ме пита – за каква сума е договорът, казвам – 50 000 ДМ. Той ми дава бланка на договор под 100 000 ДМ от една страничка със стандартни клаузи с многоточия за попълване – предмет, цена, срок на доставка, начин на плащане и гаранционен срок. Приложение №1: Офертата на фирмата. Функицонални гаранции в нея няма, само производителност в час.
Подписваме договора с италианците за две машини, те доставят миксерите и изпращат техник за пуска. По време на изпитанията нашите подават латекс и сгъстен въздух в машината както е предвидено, бъркалката на машината се върти, всички лампички светят, двигателят бръмчи нормално и изобщо всички технически параметри отговарят на договора. Има само един проблем - от миксера не излиза пяна, а някаква боза, която почти не съдържа въздушни мехучета и не става за полагане под мокет. В моя договор, обаче, липсва функционална гаранция за минимално съдържание на въздух в единица обем пяна, която да ни позволи да върнем миксера обратно. Производителността в час не е проблем, защото колкото вкарваш в миксера като тегло, толкова излиза. Пени се, не пени - машините трябва да се приемат, защото в механично отношение работят много добре.
Италианците незабавно заявиха, че у тях в Италия миксерите работели нормално, но понеже ние в България сме внасяли некачествен латекс - нямало как да се получи добра пяна и си измиха ръцете.
Въпросът трябваше да се реши от съд. Логично, но нереално. В договора нямаше арбитражна клауза, която да предвижда бързо и евтино решаване на спора от арбитражния съд към някоя търговско-промишлена палата. При това положение трябваше се съдим в районния съд по местожителство на ответника в Италия, на три инстанции. Един съдебен процес щеше да да трае години, да струва скъпо и да доведе до разгласяване на случая до горни инстанции. Затова, както обикновено, директорът на „Латекс“ намери начин да потули случая като бракува двете машини още същата година, защото и той имаше вина, че ме беше послушал и подписал офертата. Така и не се внедриха в България меки мокети и днес, като видя мокет, ме хваща срам.
-------------------------
Грешките:
- Пилотни изпитания - непроведени. Съответно - няма запазени мостри от входящия материал.
- Функционална гаранция в договора за обем на пяната - непредвидена.
- Липсва и спецификация на входящия материал, с която бихме могли да докажем, че подаваме в миксера договореното качество латекс. Тогава дори без функционални гаранции бихме могли да търсим съдебно решение в наша полза, защото е естествено машината да произвежда пяна, което е нейното предназначение.
- Арбитражна клауза - не предвидена.