ДНЕВНА ДОЗА
През 90-те години, с една реномирана немска фирма се опитвахме да продадем линия за пълнене на шампоани на основен български производител на козметика. Заедно с техническия директор, да го наречем Антонов, както и един негов колега, посетихме потребителя на подобна линия - "L'Oreal" в гр. Карлсруе. Всичко мина добре, разгледахме линията, началник цеха я похвали, прибрахме се в хотела в града на Продавача и ни поканиха на вечеря.
Домакинът беше млад инженер, току-що започнал работа във фирмата. Ние бяхме първите чуждестранни гости, които той извеждаше на вечеря. Отидохме в някаква механа в подземието на една къща. Сервираше лично собственичката, облечена в национална немска носия. Ние бяхме единствените гости.
Домакинът попита какво ще пием и нашите отговориха - водка. Фрауто донесе 2 водки по 20 грама. Г-н Антонов, който беше завършил в Москва, погледна чашата с недоверие, повдигна я и рязко я глътна, без да мигне. Немецът любезно предложи: "Г-н Антонов, още една?" Нашият човек кимна. Донесоха още една чашка водка и товарищ Антонов я гаврътна по същия начин. Домакинът рече "Ауу, г-н Антонов, браво! Още една?" Антонов се обърна към мен и ми каза "Виж какво, я им поръчай да донесат бутилката".
Аз го преведох, немецът повика сервитьорката и и поръча на немски с мила усмивка: "Лийбе фрау, нашият гост желае да си осигури дневната доза и моли да му донесете бутилката". Тя се усмихна като него, възкликна "А, яаа!" и донесе бутилката.
Добре, че нашите не разбираха немски.
Домакинът беше млад инженер, току-що започнал работа във фирмата. Ние бяхме първите чуждестранни гости, които той извеждаше на вечеря. Отидохме в някаква механа в подземието на една къща. Сервираше лично собственичката, облечена в национална немска носия. Ние бяхме единствените гости.
Домакинът попита какво ще пием и нашите отговориха - водка. Фрауто донесе 2 водки по 20 грама. Г-н Антонов, който беше завършил в Москва, погледна чашата с недоверие, повдигна я и рязко я глътна, без да мигне. Немецът любезно предложи: "Г-н Антонов, още една?" Нашият човек кимна. Донесоха още една чашка водка и товарищ Антонов я гаврътна по същия начин. Домакинът рече "Ауу, г-н Антонов, браво! Още една?" Антонов се обърна към мен и ми каза "Виж какво, я им поръчай да донесат бутилката".
Аз го преведох, немецът повика сервитьорката и и поръча на немски с мила усмивка: "Лийбе фрау, нашият гост желае да си осигури дневната доза и моли да му донесете бутилката". Тя се усмихна като него, възкликна "А, яаа!" и донесе бутилката.
Добре, че нашите не разбираха немски.