ПУСК В ЕКСПЛОАТАЦИЯ
В юридическо отношение:
- Един договор се счита за изпълнен, когато е проведен успешен пуск в експлоатация (commissioning).
- Пускът в експлоатация се счита за успешен, когато е подписан Приемателно-предавателен протокол (ППП) (Taking-over Certificate) без забележки от страна на Купувача.
- Ако Продавачът не успее да отстрани евентуалните забележки по протокола, възниква сериозен проблем, който води до налагане на пеналии и дори отиване на съд, съгласно арбитражната клауза в договора. Там Купувачът очаква да получи пълно обезщетение за понесените щети.
Разлики в приемането на технологично и опаковъчно оборудване
Опаковъчното оборудване (packaging equipment) обикновено се изпитва и приема в завода на Продавача с материали на купувача (FAT - Factory Acceptance Test)
Технологичното оборудване (process equipment), за което основно говорим в този сайт, се пуска и приема в завода на Купувача, след извършен от него монтаж на основа на инструкциите в техническата документация. Купувачът монтира оборудването със собствени сили или с наета българска монтажна фирма. В изключително редки случаи Купувачът може да договори т.нар. "шефмонтаж". Тогава монтажът се извършва под ръководството на т. нар. "шеф-монтажници" от Продавача, но това е скъпа услуга, която се включва в договора само при опасение, че един монтаж без тях би довел до още по-скъпи поправки на евентуално допуснати грешки.
Още при социализма се наложи практиката тези изпитания да се провеждат в течение на 72 часа, след което да се подпише ППП. Презумпицята беше и продължава да е същата (поради липса на по-добра), че ако доставеното оборудване поддържа непрекъснат проектен режим съгласно договора в продължение на 72-часови изпитания, то ще работи така завинаги.
Това е една теоретична постановка, която никога не позволи измерване на функционалните параметри на практика. Когато се въвежда в експлоатация една машина, винаги нещо непредвидено се случва; да не говорим за цяла исталация. Никога не остана време за "72-часова непрекъсната работа в проектен режим", защото оборудването постоянно излизаше от режим или се спираше за настройки. Скъпоструващите пускови техници си заминаваха когато им изтечеше времето за престой в България и Купувачът подписваше протокола с надеждата, че "всичко ще бъде добре".
Всъщност, след пуска могат да се открият други сериозни проблеми - чести повреди, ремонтна непригодност, често излизане от проектен режим, конструктивни комоненти, които не се поддържат на склад в България и т.н. Ето защо проектният ръководител трябва да си свърши работата по избор на надежден Продавач преди подписване на договора и да не преоткрива старата истина, че евтиното излиза скъпо.
Опаковъчното оборудване (packaging equipment) обикновено се изпитва и приема в завода на Продавача с материали на купувача (FAT - Factory Acceptance Test)
Технологичното оборудване (process equipment), за което основно говорим в този сайт, се пуска и приема в завода на Купувача, след извършен от него монтаж на основа на инструкциите в техническата документация. Купувачът монтира оборудването със собствени сили или с наета българска монтажна фирма. В изключително редки случаи Купувачът може да договори т.нар. "шефмонтаж". Тогава монтажът се извършва под ръководството на т. нар. "шеф-монтажници" от Продавача, но това е скъпа услуга, която се включва в договора само при опасение, че един монтаж без тях би довел до още по-скъпи поправки на евентуално допуснати грешки.
Още при социализма се наложи практиката тези изпитания да се провеждат в течение на 72 часа, след което да се подпише ППП. Презумпицята беше и продължава да е същата (поради липса на по-добра), че ако доставеното оборудване поддържа непрекъснат проектен режим съгласно договора в продължение на 72-часови изпитания, то ще работи така завинаги.
Това е една теоретична постановка, която никога не позволи измерване на функционалните параметри на практика. Когато се въвежда в експлоатация една машина, винаги нещо непредвидено се случва; да не говорим за цяла исталация. Никога не остана време за "72-часова непрекъсната работа в проектен режим", защото оборудването постоянно излизаше от режим или се спираше за настройки. Скъпоструващите пускови техници си заминаваха когато им изтечеше времето за престой в България и Купувачът подписваше протокола с надеждата, че "всичко ще бъде добре".
Всъщност, след пуска могат да се открият други сериозни проблеми - чести повреди, ремонтна непригодност, често излизане от проектен режим, конструктивни комоненти, които не се поддържат на склад в България и т.н. Ето защо проектният ръководител трябва да си свърши работата по избор на надежден Продавач преди подписване на договора и да не преоткрива старата истина, че евтиното излиза скъпо.
Предпоставки за успешен пуск
- Най-важната предпоставка е това да са проведени успешни пилотни изпитания в техническия център на Продавача преди подписване на договора.
- При пусковите изпитания Купувачът трябва да подаде суровина със същата характеристика, както при пилотните изпитания и която е залегнала в договора. В противен случай Продавачът се освобождава от отговорност при евентуално възникнали проблеми при пуска. Работата на Продавача е да проектира оборудването за работа с предоставените мостри и зададената производителност. Той не е длъжен да реконструира оборудването за осигуряване на нормален производствен процес при положение, че то ще трябва да работи с различен входящ материал.
- При закупуване на местната окомплектовка Купувачът да не е забравил правилото, че една система е толкова добра, колкото е най-лошата и част. Ако е доставил най-скъпата немска сушилня за половин милион евро и е решил да я захрани с най-евтиния местен кошов елеватор, чиято лента се къса на втория час след началото на пуска и производителят не може да я смени за по-малко от две седмици, пускът се проваля по негова вина. (истински случай)
- Осигуряване на преводач, инструменти, подемни съоръжения, както и на предвидените в договора битови удобства за техниците.
- Бъдещите оператори на инсталацията да са прочели предваритено ръководството за работа с машината за да използват присъствитето на техниците за уточняващи въпроси.
Обем на дейностите при пуска
- Проверка правилността на извършения от Купувача монтаж, на основата на техническата документация
- Надзор върху отстраняването на евентуално открити грешки, които могат да се отстранят в рамките на същото посещение
- Проверка на системата за дистационна диагностика
- Настройка и проверка работата на отделните системи на оборудването без подаване на материал (студен тест)
- Кирилизация на командите в системата за управление, ако това не е направено предварително
- Изпитания на оборудването със специфицирания в договора материал за проверка на договорените функционални параметри.
- Обучение на операторите (повърхностно)
Ред за провеждане на пусковите изпитания
Пусковите техници на Продавача (commissioning engineers) неправилно се наричат "шеф-монтажници" защото те не само че не ръководят, но дори не присъстват при монтажа. Монтажът се извършва от Купувача, на основа на указанията в техническата документация. За целта съответната част от нея се изпраща много преди експедицията.
В повечето случаи техниците пристигат за 5-6 календарни дни, от които 2 са за пътуване, което значи 4 работни дни, т.е. най-много 30-40 работни часа, защото по договор те са длъжни да работят 10 часа на ден. По-дълги периоди не се договарят, защото престоят им вече струва над 2000 евро на ден. Тези 40 часа практически са 35, защото човек се уморява да извършва такава интензивна работа в продължение на 10 часа на ден. От тези 35 поне половината се изразходват за отстраняване на грешки при монтажа, настройки, пускане на машините без- и с материал, влизане в работен режим, пренастройки и т.н. Без постоянен работен режим няма как да се измерят нормите на потребление, надеждността, ремонтната пригодност, затова дори не се правят опити за това. Още по-малко може да се извърши истинско обучение на операторите.
Сравнение на резултатите с договорените параметри
Практически оборудването работи в постоянен режим най-много няколко часа, през което време проличават само качеството на продукта и производителността в час. Производителността е количествен параметър и лесно се вижда в какъв процент тя евентуално не е достигната. Тогава Купувачът има право да наложи пропорционални пеналии. Проверката на гарантираните качествени параметри, обаче, е много сложен въпрос. Ако са доказани - добре, но ако не - възниква въпросът какво да се прави.
Пусковите техници на Продавача (commissioning engineers) неправилно се наричат "шеф-монтажници" защото те не само че не ръководят, но дори не присъстват при монтажа. Монтажът се извършва от Купувача, на основа на указанията в техническата документация. За целта съответната част от нея се изпраща много преди експедицията.
В повечето случаи техниците пристигат за 5-6 календарни дни, от които 2 са за пътуване, което значи 4 работни дни, т.е. най-много 30-40 работни часа, защото по договор те са длъжни да работят 10 часа на ден. По-дълги периоди не се договарят, защото престоят им вече струва над 2000 евро на ден. Тези 40 часа практически са 35, защото човек се уморява да извършва такава интензивна работа в продължение на 10 часа на ден. От тези 35 поне половината се изразходват за отстраняване на грешки при монтажа, настройки, пускане на машините без- и с материал, влизане в работен режим, пренастройки и т.н. Без постоянен работен режим няма как да се измерят нормите на потребление, надеждността, ремонтната пригодност, затова дори не се правят опити за това. Още по-малко може да се извърши истинско обучение на операторите.
Сравнение на резултатите с договорените параметри
Практически оборудването работи в постоянен режим най-много няколко часа, през което време проличават само качеството на продукта и производителността в час. Производителността е количествен параметър и лесно се вижда в какъв процент тя евентуално не е достигната. Тогава Купувачът има право да наложи пропорционални пеналии. Проверката на гарантираните качествени параметри, обаче, е много сложен въпрос. Ако са доказани - добре, но ако не - възниква въпросът какво да се прави.
Повторение на изпитанията
При изпитанията винаги възникват проблеми и това е нормално; важното е те да са преодолими. За да си спести главоболията във връзка със завеждане на дело, Купувачът дава право на втори, дори на трети опит, само и само да се приключи с този проблем и производството да започне колкото може по-скоро.
При изпитанията винаги възникват проблеми и това е нормално; важното е те да са преодолими. За да си спести главоболията във връзка със завеждане на дело, Купувачът дава право на втори, дори на трети опит, само и само да се приключи с този проблем и производството да започне колкото може по-скоро.
Проблеми при недоказване на договорните параметри
Действителната производителност в час проличава лесно. При недоказване на качествените параметри на продукта, обаче, възниква сериозен проблем - страните са ги отбелязали в договора като гаранционни, например с G, но са пропуснали да продължат по-нататък като определят какво по-точно трябва да се случи, ако те не се докажат при пуска. За останалите технически параметри също не се говори. Това за тях е била една твърде сложна тема по време на преговорите и те са оставили евентуалният спор да се реши от арбитраж в трета страна. Тогава възниква ситуация в която един съдия в Германия или Швейцария трябва да определи нещо, което самите страни не са успели да направят. Затова първата му реакция е да предложи те "да се споразумеят още сега и да разделят сумата по иска на две."
При такова компромисно решение Купувачът губи по дефиниция. Той губи също дори ако изцяло му присъдят сумата по иска, защото едно спечелено дело в чужбина не компенсира причинените косвени щети или поне не сме чували за такова.
Затова основният начин за намаляване на риска при изпълнение на проекта е да се проведат успешни пилотни с надежден Продавач и да се знае предварително какво може да се очаква от пусковите изпитания.
Действителната производителност в час проличава лесно. При недоказване на качествените параметри на продукта, обаче, възниква сериозен проблем - страните са ги отбелязали в договора като гаранционни, например с G, но са пропуснали да продължат по-нататък като определят какво по-точно трябва да се случи, ако те не се докажат при пуска. За останалите технически параметри също не се говори. Това за тях е била една твърде сложна тема по време на преговорите и те са оставили евентуалният спор да се реши от арбитраж в трета страна. Тогава възниква ситуация в която един съдия в Германия или Швейцария трябва да определи нещо, което самите страни не са успели да направят. Затова първата му реакция е да предложи те "да се споразумеят още сега и да разделят сумата по иска на две."
При такова компромисно решение Купувачът губи по дефиниция. Той губи също дори ако изцяло му присъдят сумата по иска, защото едно спечелено дело в чужбина не компенсира причинените косвени щети или поне не сме чували за такова.
Затова основният начин за намаляване на риска при изпълнение на проекта е да се проведат успешни пилотни с надежден Продавач и да се знае предварително какво може да се очаква от пусковите изпитания.
Обучение на персонала
Обучението на персонала е договорно задължение на пусковите техници и то се провежда непрекъснато докато те настройват и тестват оборудването. Това не е серия от лекции, при които се обясняват компонентите и системите от "а" до "я". За толкова подробно обучение няма време, защото обучението на персонала е "последна грижа" на страните по време на пуска, при който винаги възникват непредвидени проблеми, свързани с доказване на функционалните гаранции. Ако операторите не са си направили труда предварително да прочетат и осмислят ръководството за работа с машината, това е едно първоначално и повърхностно запознаване с оборудването на което не може да се разчита. Ако са се запознали, те могат да задават въпроси и да видят нагледно как се правят настройките. Истинското обучение става с течение на времето. За избягване на сериозни проблеми в експлоатацията трябва да се купува оборудване на което е инсталирана дистанционна диагностика по интернет.
За да извлече максимална полза от обучението при пуска Купувачът трябва да има предвид следното:
Обучението на персонала е договорно задължение на пусковите техници и то се провежда непрекъснато докато те настройват и тестват оборудването. Това не е серия от лекции, при които се обясняват компонентите и системите от "а" до "я". За толкова подробно обучение няма време, защото обучението на персонала е "последна грижа" на страните по време на пуска, при който винаги възникват непредвидени проблеми, свързани с доказване на функционалните гаранции. Ако операторите не са си направили труда предварително да прочетат и осмислят ръководството за работа с машината, това е едно първоначално и повърхностно запознаване с оборудването на което не може да се разчита. Ако са се запознали, те могат да задават въпроси и да видят нагледно как се правят настройките. Истинското обучение става с течение на времето. За избягване на сериозни проблеми в експлоатацията трябва да се купува оборудване на което е инсталирана дистанционна диагностика по интернет.
За да извлече максимална полза от обучението при пуска Купувачът трябва да има предвид следното:
- Техническата документация навреме да се преведе на български и да се даде копие на всеки оператор като домашно четиво. Те трябва да използват времето на пуска за задаване на уточняващи въпроси, а не тепърва да се запознават с материята.
- Да присъстват техническият директор и всички бъдещи оператори
- Да се обучават само хора, от които не се очаква да напуснат фирмата.
Протоколи
По време на пусковите изпитания се подписват два вида протоколи. Първият вид често се игнорира, а той в някои случаи може да се окаже много полезен.
По време на пусковите изпитания се подписват два вида протоколи. Първият вид често се игнорира, а той в някои случаи може да се окаже много полезен.
- Ежедневни протоколи за извършените дейности от пусковите техници. Така се съставя пълна картина на извършената работа, която служи както за отчет пред работодателя им, така и за изясняване на фактите при решаване на евентуални съдебни спорове между страните. Обикновето немските техници се правят такива протоколи за своя употреба.
- Приемателно-предавателен протокол (Taking-over certificate) със или без забележки, в зависимост от това доколко са доказани договорeните функционални параметри на оборудването (т.нар. "функционалните гаранции").
- Ако протоколът е със забележки
страните се договарят за повторение на пуска, като разходите са за сметка на виновната за отлагането страна. Ако следващите изпитания също са неуспешни, Купувачът може да се съгласи на още едни такива или да впише забележка в смисъл, че не приема оборудването, като изреди причините и след това да заведе дело. - Ако прокотолът е без забележки
се счита, че въвеждането в експлоатация е успешно и оборудването е прието безусловно. От тази дата започва да тече гаранционният срок, а в някои случаи също възниква задължението за плащане на задържаните последни 10% от цената. Въпреки това, един успешен пуск с подписан ППП не е гаранция, че оборудването ще работи така и в бъдеще. За съжаление, няма по-добра измислена система за измерване степента на изпълнение на договора от страна на Продавача. Последният никога няма да се съгласи да получи последното плащане например 3 години след началото на редовната експлоатация. Едва тогава ще се разбере дали той е изпълнил договора както се очаква и дали проектният ръководител си е свършил работата както трябва.
Следователно:
- Инвестицията е винаги неуспешна ако са възникнали неотстраними проблеми при пуска.Това важи дори когато Купувачът е спечелил делото за обезщетение.
- Основната задача на проектния ръководител е да избере надежден Продавач, от когото може с основание да се очаква, че ще докаже функционалните параметри на доставеното оборудване.