БАЙБЕК БИЗНЕС
Форталеза
През 1989 г. българските заводи получиха право на пряка външнотърговска дейност. Ръководството на СО "Парфюмерия и козметика", Пловдив, сключи договор за един милион долара с фирма от гр. Форталеза, Бразилия, за доставка на българска инсталация за дестилиране на етерично-маслени култури, която Купувачът трябваше да изплати с продукция в продължение на 3 години, започвайки 6 месеца след пуска в експлоатация.
Министерството на външната търговия, обаче, не им даде разрешение за износ преди някое външнотърговско предприятие да провери договора. Те го направиха, като дойдоха в ТП "Матхим".
Договорът беше съставен в два варианта - на български и след това преведен и подписан на английски. Съдържаше към 30 страници, като някои параграфи от втората половина се повтаряха като съдържание и в някаква степен противоречаха на първата. Продавачът ту се наричаше Seller, ту - Contractor. Явно, че юристката беше използвала copy-paste от различни договори. Но, най-важният проблем беше, че липсваше банкова гаранция за плащане на инсталацията в случай, че Купувачът не започне да изпраща етерични след пуска. Освен това не беше ясно как ще се остойностяват тези масла, тъй като такава тема беше включена в договора.
Попитахме зам-генералния директор, който донесе договора, какво ще стане, ако ние пуснем инсталацията в действие, а Купувачът след 6 месеца не започне да я изплаща нито с продукция, нито с пари. Той се замисли и каза: "Те не са такива хора!"
След това разпалено обясни: Форталеза била раят на земята. Летяло се през Рио пет часа със самолет над Амазонка. Купувачът бил стабилна местна фирма от четири изключително симпатични партньора: eдиният бил кмет на града, вторият - шеф на полицията, третият държал градския транспорт, а четвъртият бил собственик на хотела в който нашите отседнали. Хотелът също бил прекрасен - жриците на любовта обикаляли отпред облечени само по парфюм и демонстрирали интимни прически в най-различни геометрични фигури! Освен това договорът бил изключително изгоден - производството на инсталацията щяло да ни струва най-много 200 000 долара, а те се съгласили да я купят за един милион!
"Ами ти май си подписал договор с мафията!" - предположихме. "Като не ти платят инсталацията какво ще правиш - ще летиш 5 часа през Амазонка да ги гониш ли?" Той отвори уста, мълча известно време и рече "Въййй! Какво ще правим сега?"
Ние изпратихме телекс, че министерството на външната търговия не дава разрешение за износ преди да получим банкова гаранция за изплащане на инсталацията. Естествено, симпатягите от Форталеза не отговориха и суперизгодната сделка пропадна.
Най-смешното в цялата история беше заглавието на договора, което много точно отговаряше на това, което се готвеше да им се случи на нашите. Българският екземпляр на договора беше озаглавен така:
ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА ЧРЕЗ БАЙБЕК БИЗНЕС
Заглавието на дословно преведения на английски и подписан договор беше:
CONTRACT FOR SALE-TRADE BY BACK BUSINESS
в смисъл:
ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБЕНА ТЪРГОВИЯ ЧРЕЗ БИЗНЕС ИЗОТЗАД
Излезе, че преводачката беше разбрала смисъла на договора най-добре.
Министерството на външната търговия, обаче, не им даде разрешение за износ преди някое външнотърговско предприятие да провери договора. Те го направиха, като дойдоха в ТП "Матхим".
Договорът беше съставен в два варианта - на български и след това преведен и подписан на английски. Съдържаше към 30 страници, като някои параграфи от втората половина се повтаряха като съдържание и в някаква степен противоречаха на първата. Продавачът ту се наричаше Seller, ту - Contractor. Явно, че юристката беше използвала copy-paste от различни договори. Но, най-важният проблем беше, че липсваше банкова гаранция за плащане на инсталацията в случай, че Купувачът не започне да изпраща етерични след пуска. Освен това не беше ясно как ще се остойностяват тези масла, тъй като такава тема беше включена в договора.
Попитахме зам-генералния директор, който донесе договора, какво ще стане, ако ние пуснем инсталацията в действие, а Купувачът след 6 месеца не започне да я изплаща нито с продукция, нито с пари. Той се замисли и каза: "Те не са такива хора!"
След това разпалено обясни: Форталеза била раят на земята. Летяло се през Рио пет часа със самолет над Амазонка. Купувачът бил стабилна местна фирма от четири изключително симпатични партньора: eдиният бил кмет на града, вторият - шеф на полицията, третият държал градския транспорт, а четвъртият бил собственик на хотела в който нашите отседнали. Хотелът също бил прекрасен - жриците на любовта обикаляли отпред облечени само по парфюм и демонстрирали интимни прически в най-различни геометрични фигури! Освен това договорът бил изключително изгоден - производството на инсталацията щяло да ни струва най-много 200 000 долара, а те се съгласили да я купят за един милион!
"Ами ти май си подписал договор с мафията!" - предположихме. "Като не ти платят инсталацията какво ще правиш - ще летиш 5 часа през Амазонка да ги гониш ли?" Той отвори уста, мълча известно време и рече "Въййй! Какво ще правим сега?"
Ние изпратихме телекс, че министерството на външната търговия не дава разрешение за износ преди да получим банкова гаранция за изплащане на инсталацията. Естествено, симпатягите от Форталеза не отговориха и суперизгодната сделка пропадна.
Най-смешното в цялата история беше заглавието на договора, което много точно отговаряше на това, което се готвеше да им се случи на нашите. Българският екземпляр на договора беше озаглавен така:
ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА ЧРЕЗ БАЙБЕК БИЗНЕС
Заглавието на дословно преведения на английски и подписан договор беше:
CONTRACT FOR SALE-TRADE BY BACK BUSINESS
в смисъл:
ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБЕНА ТЪРГОВИЯ ЧРЕЗ БИЗНЕС ИЗОТЗАД
Излезе, че преводачката беше разбрала смисъла на договора най-добре.